Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е

№ 178

 

гр. Габрово, 01.11.2010г.

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          Габровски окръжен съд в открито заседание на четиринадесети октомври  през две хиляди и десета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В. ГЕНЖОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   П. ПЕНКОВА

                                                                              Г. КОСЕВА                                                                                 

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№223 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          С решение №69 от 13.05.2010г. по гр.д.№984/2008г. Габровският районен съд е признал за установено  на осн. чл.108 ЗС по отношение на О.Г., М.М.Х. и Ц.С.Х., че Н.С.Б. е собственик на основание наследство и делба на дворище пл. №1495а от кв.8 по предходният план на гр. Габрово- 19ч. / от 1981г./, съдържащо 484 кв.м. с административен адрес гр. Габрово, ул. Венец, незастроено с нов идентификатор по кадастралната карта- 14218.501.887, одобрена със заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на АГКК. Със същото решение съдът е осъдил Ц.С.Х. да предаде на Н.С.Б. владението на дворище пл. №1495а от кв.8 по предходният план на гр. Габрово- 19ч. / от 1981г./, съдържащо 484 кв.м. с административен адрес гр. Габрово, ул. Венец, незастроено с нов идентификатор по кадастралната карта- 14218.501.887, одобрена със заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на АГКК.

          В законният срок решението е обжалвано от адв. С. Б.- процесуален представител на М.Х. и Ц.Х.,***.

          В жалбата на адв. Б. се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.  Ищцата твърдяла, че е собственик на имота въз основа на договор за доброволна делба, но в този договор липсвали данни  кои са праводателите й. Твърдението, че поделеният имот е  част от имота описан в нот. акт 37 том ІІІ, рег. №1375, дело №474/1938г., било неоснователно- с последният документ Б.П.С.закупил нива в м. Костов дол в землището на Габровска градска община, с площ 3 дка и 3 ара.  Правото на собственост върху тази нива било регистрирано през 1938г., към която нямало изработени и одобрени планове на района на имота. В съществуващите графични материали м. Костов дол не била изобразена, което водело до единственият извод, че не се е намирала там. Това сочело липса на идентификация и индивидуализация на процесният имот, за който претендира ищцата, както и до неправилност на извода, че същата е собственик на имота по наследство и давност. От показанията на свидетелите  М.и М. се установявало, че претендираният имот никога не е владян от ищцата, не е ограден и в него не е имало насаждения. Районният съд нарушил разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК, като не обсъдил всички искания и възражения на страните. Съдът не се произнесъл по направените с отговора на ответниците възражения: във връзка с оспорването на договора за доброволна делба съдът не взел отношение по разпределението на доказателствената тежест, нито в мотивите на решението си обсъдил това оспорване; по направеното искане за отмяна, алтернативно за нищожност, на заповед №961/16.07.1993г.  на зам. Кмета на О.Г., с която са нанесени границите на имота; за направеното възражение относно изтекла придобивна давност в полза на Ц.Х., към която е присъединено владението на М.Х.- от 21.12.2006г. до 15.05.2007г.  и на О.Г.- от 22.04.2003г. до 21.12.2006г.

          Претендирано е решението на районният съд да се отмени.

          В жалбата на О.Г. се излага, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение в противоречие със събраните по делото доказателства.  Не било доказано, че имота на ищцата е идентичен с актуваният в АОС №1696/17.08.2005г., тъй като от нот. акт №37/1938г. било видно, че С.С.е купил нива в м. Костов дол, но дори вещото лице не успяло да определи къде се е намирала тази местност. Липсвала първоначална идентификация и индивидуализация на имота, за който претендирала ищцата. Не била доказана първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС- че ищцата е собственик на имота. О.Г. била собственик на имота, владяла го добросъвество и необезпокоявано, което се установявало от факта на промяната на ПУП, одобрена със заповед №737/16.05.2005г. и  протоколите на ОЕСУТ. Съдът не обсъдил обстоятелството, че О.Г. упражнявала собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си върху процесният имот. В тази насока били и показанията на св. М. и М.а, които също не били обсъдени.

          Претендирано е решението на районният съд да бъде отменено и спора да се реши по същество.

          Окръжният съд, като взе предвид изложеното във въззивните  жалби и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

          Видно от  исковата молба на л.27 от делото пред районният съд са предявени искове: с правно осн. чл.124 ГПК- да се признае за установено по отношение на О.Г., М.М.Х. и Ц.С.Х., че Н.С.Б. е собственик на дв. пл. №1495а от кв.8 по предходният план на гр. Габрово- 19 част, с нов индентификатор 14218.501.887 по КК на гр. Габрово; с правно осн. чл.108 ЗС- Ц.С.Х.  да бъде осъдена да предаде на Н.С.Б. владението върху недвижимият имот дв. пл. №1495а от кв.8 по предходният план на гр. Габрово- 19 част, с нов индентификатор 14218.501.887 по КК на гр. Габрово.

          В  решението си районният съд не е обсъдил твърденията на страните, направените от тях възражения, не е изложил мотиви как е стигнал до крайният резултат- уважаване на предявените искове, липсват правни изводи, дори диспозитива на решението е непрецизен. Първата инстанция е квалифицирала двата предявени иска по чл.108 ЗС, въпреки различните петитуми - първият установителен по отношение на тримата ответници, а вторият- осъдителен по чл.108 ЗС само по отношение на третият ответник, тъй като единствено той владее имота,  както  изрично е посочено в исковата молба на л.27. В резултат на изложеното и като краен резултат решението на първата инстанция е неправилно и незаконосъобразно.

          Според въззивният съд, от изслушаната и приета пред районният съд експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, приложените към нея и към делото скици, както и от представените писмени доказателства, не се установява ищцата да е доказала правото си на собственост върху описаният в исковата молба имот:

          В исковата си молба  на л.27 от делото ищцата е претендирала, че е собственик по наследство и делба, съгласно договор за доброволна делба от 18.04.1994г., вписан в том І-58 вх. рег. №745 на ГРС и нот. акт №37 от 27.06.1938г. дело №474, на дворище пл. №1495а от кв.8 по предходният план на гр. Габрово- 19ч., съдържащо 484 кв.м., с административен адрес гр. Габрово, ул. Венец, незастроено при граници: улица о.т. 58-81, дворище без пл. номер, дол и дворище пл. №1495- собств. на О.Г.. Понастоящем този имот по кадастрална карта представлявал поземлен имот с идентификатор 14218.501.887, с площ по КК-482 кв.м., с предназначение- урбанизирана територия. Имота на ищцата не бил отразен по плана одобрен със заповед №236 от 28.03.2001г., а О.Г. съставила за него АОС №1355/22.04.2003г., след което го продала на М.М.Х. с договор №905/ОССД-06 от 21.12.2006г., който го дарил на Ц.Х..

             Първият документ за собственост на процесният имот, сочен от ищцата, е   нот. акт № 37 том ІІІ, рег.№1375, дело 474/27.06.1938г., с който С.Б.С. е закупил от Б.П.С.нива в землището на Габровската градска община, на м. Костов дол от 3,3 дка, при съседи: от две страни дол, И.Н. Слепия и път. От заключението на вещото лице обаче се установява, че към 1938г. няма изработен и одобрен план за района, поради което имота  описан в акта от 1938г. като нива в землището на Габровската градска община на м. Костов дол от 3,3 дка, може да се индивидуализира само с границите си: от две страни дол, И.Н. Слепия и път.

Първият план за този район е одобрен със заповед №2116/58г. кадастрален, регулационен и застроителен, като на него процесният имот е дв. пл.№4113. В съдебно заседание от 21.12.2009г. вещото лице е посочило, че по скицата за имота по плана от  1958г. същият граничи с два дола.  Въз основа на скицата по плана от 1958г. е съставен договор за доброволна делба от 18.09.1958г. / в който е цитирано, че за съставянето му е представен нот. акт №37/1938г. на Габровски околийски съд/, въз основа на който Ц. Ст. Б. е получила в дял парцел ХХІІ- 4113 от кв.197  по плана на гр. Габрово, местност Трендафила, съдържащ 422 кв.м., при посочените граници. Видно от представеното удостоверение за наследници на л.122, Ц.И.С. е наследодателка на Н.С.Б.-ищцата, на М. С. Ш.- сестра на ищцата и  Б.С.Б.- брат, починал и оставил за наследници съпруга  и двама сина. С декларация на л.113 от делото ищцата е посочила, че Ц.И.С. и Ц. С. Б. са имена на едно и също лице- посочено е, че за неверни данни се носи отговорност по чл.313 НК. Следователно наследодателката на ищцата Ц.И.С. / Ц. С. Б., е станала собственик на  парцел ХХІІ- 4113 от кв.197  по плана на гр. Габрово, местност Трендафила, съдържащ 422 кв.м., а след нея нейните наследници, една от които е ищцата.

            Следва вторият план за района на имота- регулационен и застроителен план одобрен със заповед №1670/06.10.1969г., по който процесният имот е изобразен също като дв. пл. №4113, но за него е отреден УПИ ІІ- ресторант, градина от кв.104.

          Третият план за района е кадастралният, регулационен и застроителен, одобрен със заповед №30/06.01.1981г., като на него имота е изобразен с пл. №1495, за което е отреден УПИ ІІ- озеленяване, производствени нужди и услуги в кв.8. Въз основа на този план е издадена заповед №572/30.04.1981г. на Председателят на ИК на Общинският народен съвет за отчуждаване на част от дворище с пл. №1495 с площ 422 кв.м., собственост на н- ци на Ц.И.С. и друга част от 553 кв.м., собственост на С.Б.. Тази заповед е приложена на л.86 от делото, а на л.88 от делото е приложен  протокола на комисията по чл.265 ППЗТСУ от 26.03.1981г. за оценка и обезщетение. При действието на плана от 1981г. освен заповед за отчуждаване е издадена и заповед №58/22.01.1993г. за отмяна на същото- л.127 от делото. С тази втора заповед е отменена заповед №572/30.04.1981г. на Предсседателят на ИК на Общинският народен съвет за отчуждаване на част от дворище с пл. №1495 с площ 422 кв.м., собственост на н- ци на Ц.И.С., като е посочено, че стойността на полученото парично обезщетение в размер на 2 460 лева следва да се възстанови в касата на Община – Габрово. По делото няма данни и доказателства това да е направено. Вещото лице е посочило, че със заповед №961/19.07.1993г. е променен действащият  план, приет със заповед от 1981г.,  в частта му относно дворище №1495 и е обособено дворище пл. №1495а , след което със скица  от този план е извършена доброволната делба с договор от 18.04.1994г., вписан в том І-58, вх. рег. №745 в Нотариата при РС- Габрово, с който се легитимира ищцата по настоящото дело.

          Следва четвъртият план за района на процесният имот, одобрен със заповед №236/28.03.2001г. – кадастрален, регулационен и застроителен план  на гр. Габрово- І етап.  На този план имота не е нанесен. С ПУП на ЧИЗРП въз основа на заповед №737/16.05.2005г.  са образувани два нови имота, за които са съставени АОС, а единият имот е продаден на М.Х., който го е дарил на Ц.Х. с нот. акт 96/15.05.2007г. на нотариус П.К.- рег. №**на НК, с район на действие- района на ГРС. 

          Петият последен план за района на процесният имот, е кадастралната карта на гр. Габрово, одобрена със заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, където имота е нанесен като ПИ с идентификатор 14218.501.887, след направено искане и възражение от Н.Б.- л.104 от делото.

            Следователно от проследяването на имота по време на всички планове за района, е видно, че имота не е нанесен именно по плана, следващ този, действащ по време на  отчуждаването със заповед №572/30.04.1981г. на Председателят на ИК на Общинският народен съвет. Действително налице е заповед №58/22.01.1993г. за отмяна на отчуждаването- л.127 от делото, с която е отменена заповед №572/30.04.1981г. на Предсседателят на ИК на Общинският народен съвет за отчуждаване на част от дворище с пл. №1495 с площ 422 кв.м., собственост на н- ци на Ц.И.С., като е посочено, че стойността на полученото парично обезщетение в размер на 2 460 лева следва да се възстанови в касата на Община – Габрово. Но по делото няма данни това обезщетение да е върнато, за да настъпи реституционният ефект. Съгласно чл. 6 във връзка с чл. 4 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др., възстановяването на собствеността настъпва по силата на решение за отмяна на отчуждаването и след като бъде върнато полученото обезщетение. Тъй като не са представени доказателства да е върнато полученото обезщетение за отмяна на отчуждаването, а данни и доказателства за това няма и в приложената отчуждителна преписка, нито са представени от ищцовата страна, която следва да докаже, че е собственик защото  имота е върнат в патримониума й след отчуждаването, то не е настъпил реституционен ефект.  Щом нормата на чл. 6, ал. 1 от реституционния ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. изрично предвижда административният или заместващия го съдебен акт по отмяна на отчуждаването да влезе в сила тогава, когато правоимащите възстановят полученото парично обезщетение, като в същия или друг закон не е предвидено друго по отношение този случай като вид незавършен фактически състав, то от закона пряко следва, че решението за отмяна не може да бъде противопоставено на разпоредителни действия с имота, извършени след постановяването на отмяна, но преди влизането й в сила. Реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. не настъпва по силата на закона (ex lege), а след осъществяването на сложен фактически състав с конститутивно действие само занапред.

          Следователно ищцата не може да се легитимира като собственик на имота, поради което предявените от нея установителен и осъдителен иск, следва да бъдат отхвърлени. Дори непрецизен, доклада на първоинстанционният съд съдържа задължението на ищцовата страна да докаже правото си на собственост, а представените от нея доказателства не го установяват. Договора за доброволна делба от 18.04.1994г., базиран на нотариален акт №37/1938г., не доказва правото на собственост, при положение, че имота е бил отчужден през 1981г., а по делото не е доказано да е настъпил реституционният ефект на отмяната на това отчуждаване. По тази причина и обстоятелството, че въз основа на този договор за доброволна делба в Службата по кадастъра  имота е нанесен като собственост на ищцата по нейно възражение от 2006г., също не доказва правото й на собственост. Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че  жалбите на М.Х. и Ц.Х.,***, са основателни досежно възражението, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху претендираният имот.

            Въпреки, че предявените искове следва да се отхвърлят на горепосоченото основание, редно е да се обсъди и възражението в жалбата на М.Х. и Ц.Х. за изтекла придобивна давност в полза на последната, която сочи, че  към нейното владение от 15.05.2007г. присъединява владението на М.Х.- от 21.12.2006г. до 15.05.2007г.  и на О.Г.- от 22.04.2003г. до 21.12.2006г. Това възражение е основателно, тъй като към датата на подаване на исковата молба от ищцата пред РС- Габрово-21.07.2008г., ответницата Ц.Х. се легитимира като изключителна собственица на процесния имот, на осн. чл. 79, ал. 2, вр. чл. 82 ЗС. Тя присъединява своето владение към това на М.Х. ***, от която последният е закупил имота –  следователно от 22.04.2003г.  до 21.07.2008г., когато е сезиран районния съд, е изтекъл 5- годишният давностен  срок за добросъвестно владение, каквото е в случая. От събраните по делото гласни доказателства- показанията на св.М., не се установява това владение да е било прекъсвано.

          Неоснователно обаче  е  възражението във въззивната жалба на М. Х. и Ц. Х., че договора за доброволна делба бил оспорен, а нямало произнасяне в тази част. Страната не е посочила какво оспорва в този договор, за да има произнасяне в това отношение- не е посочено дали се оспорва подпис, дата и т.н., поради което не е налице, а не е и поискано откриване на процедура по оспорване.

          Неоснователно е и възражението, че нямало произнасяне и по направено   направеното искане за отмяна, алтернативно за нищожност, на заповед №961/16.07.1993г.  на зам. Кмета на О.Г., с която са нанесени границите на имота. Такава заповед по делото не е представена, за да бъде оспорена или обсъдена. След като страната оспорва документ, то същият следва да е представен по делото или страната да изиска представянето му, след което да го оспори.

          По разноските: Жалбоподателите и по двете жалби са претендирали присъждане на разноски. С оглед изхода по делото ответницата по жалбите Н.б. следва да бъде осъдена да заплати:  на М.Х. и Ц.Х. сумата 733,50 лева разноски за двете съдебни инстанции, а на О.Г. сумата 233,50 лева разноски за двете съдебни инстанции.

          Водим от гореизложеното съдът

 

 

          Р      Е      Ш      И      :

 

 

          ОТМЕНЯ решение №69 от 13.05.2010г. по гр.д.№984/2008г. на Габровският районен съд, вместо което ПОСТАНОВИ:

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.С.Б. ЕГН:********** ***, М.М.Х. ЕГН:********** *** и Ц.С.Х. ЕГН:********** *** иск с правно осн. чл.124 ал.1 ГПК, с който се претендира да се признае за установено по отношение на ответниците, че Н.Б. е  собственик на основание наследство и делба на дворище пл. №1495а от кв.8 по предходният план на гр. Габрово- 19ч. / от 1981г./, съдържащо 484 кв.м. с административен адрес гр. Габрово, ул. Венец, незастроено с нов идентификатор по кадастралната карта- 14218.501.887, одобрена със заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на АГКК, като неоснователен и недоказан.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.С.Б. ЕГН:********** *** против  Ц.С.Х. ЕГН:********** *** иск с правно осн. чл.108 ЗС, за предаване на владението  на дворище пл. №1495а от кв.8 по предходният план на гр. Габрово- 19ч. / от 1981г./, съдържащо 484 кв.м. с административен адрес гр. Габрово, ул. Венец, незастроено с нов идентификатор по кадастралната карта- 14218.501.887, одобрена със заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на АГКК, като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА Н.С.Б. ЕГН:********** *** да заплати на  М.М.Х. ЕГН:********** *** и Ц.С.Х. ЕГН:********** *** сумата 733,50 лева /седемстотин тридесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

          ОСЪЖДА Н.С.Б. ЕГН:********** *** да заплати на  О.Г. сумата 233,50 лева /двеста тридесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: