Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   175

гр.Габрово, 25.10. 2010г.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно  заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ц.Минкова

ЧЛЕНОВЕ : С.Бонева

                                                                                       П.Пенкова 

 при секретаря Б.Б. , като разгледа докладваното от съдията  Пенкова в.гр.д. №244 по описа за 2010г. ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Ц. *** срещу решение на Габровски районен съд №312/25.06.2010г., постановено от по гр.д.№100/2010г.

С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск по чл.30 ЗН ,като е намалил  извършеното от наследодателя И. Ц. Х. в полза на И.Ц.Ц. дарение на 29.12.2000г. с нотариален акт №71,том І,н.д.№84/2000 на нотариус с район на действие Габровски РС,със сумата от 1150,72лв. и е възстановил запазената част на ищеца М.И.Ц. от наследството на И. Ц. Х. в размер на същата сума.Направените от ищеца разноски са възложени в тежест на ответника.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението.Твърди се,че то е постановено в нарушение на материалния закон.Съдът не е взел предвид факта,че ответникът не е наследник по закон  на И. Ц.,тъй като е негов внук и баща му Ц.И.Ц. е жив.Предвид на това е следвало да се приложи разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН ,която изисква наследникът,чиято запазена част е накърнена,да е приел наслдството по опис.По делото не са представени доказателства ищецът да е приел наследството на Ц.Х. по опис и за него да е възникнало правото по чл.30,ал.2 ЗН.С оглед на това не са били налице законовите предпоставки за уважаване на иска,в който смисъл е и ТР№1/2005 на ОСГК.

Претендира се за отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора,с която да бъде отхвърлен изцяло предявения иск по чл.30 от ЗН,ведно със законните последици.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа въззивната жалба  с направените в нея възражения и искания.Алтернативно,при отхвърляне на жалбата ,е направил искане да бъдат намалени присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция,както и претендираните за настоящото производство. .

Ответникът по въззивната жалба е оспорила същата като неоснвателна.  Сочи, че вързажението за приемане на наследството по опис е преклудирано.Направено е признание на  основателността на иска от ответника както в писмения отговор ,така и в хода на устните състезания.Предвид на това няма основание за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение.В съдебно заседание процесуалния представител на ответника е изразил становище и относно неоснователността  на искането на жалбоподателя за намаляване на размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение,поради прекомерност.

 Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна страна и срещу акт,подлежащ на обжалване.Предвид на това същата е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.30 ЗН.

Предмет на заявената искова претенция е намаляване на извършено в полза на ответника дарение до размер на запазената част на ищеца.

За да уважи иска  по чл.30 ЗН,съдът е приел,че  ищецът като законен наследник на И. Ц. ***,починал на 08.02.2005г.,на основание чл.29 ЗН е с право на запазена част от наследството в размер на 1/3.,което се равнява на 1805,15лв.С извършеното в полза на ответника дарение тя е била накърнена в размер на 1150,72лв.,,като при определянето й съдът се е съобразил със стойността на полученото в дял наследство от ищеца  от притежаваните от неговия наследодател  И. Ц. земеделски земи и влог.До този размер съдът е намалил извършеното с нотариален акт №71,том І,н.д.№84/2000 дарение  и е възстановил запазената част на наследница Ц..

С въззивната жалба не се оспорва правилността на тези изводи,а е наведено възражението за липсата на предвидените в чл.30,ал.2 ЗН предпоставки за уважаване на иска .Това възражение е направено за първи път едва  пред настоящата инстанция и съдът счита,че то е преклудирано на основание чл.133 ГПК,поради което не следва да се произнася по неговата основателност.От данните по делото е видно,че ответникът е могъл своевременно да оспори основателността на иска поради неприемане от ищеца  на наследството по опис .За това свидетелства факта,че препис от исковата молба е бил връчен лично на ищеца,видно от приложената на л.30 разписка,като той е бил уведомен и за правата по чл.131 от ГПК и последиците от неупражняването им.В депозирания на 15.03.2010г. писмени отговор ответникът не е направил възражението,предмет на въззивната жалба – неприемането на наследството по опис от ищеца.Оспорил е единствено размера,до който се иска намаляване на дарението  и възстановяване на запазената част.

Също така не е било спорно между страните и имуществото,което е притежавал  наследодателя на ищеца към момента на откриване на наследството и което следва да се включи в наследствената маса.

Освен това,както в писмения отговор пред първоинсанционния съд,така и във въззивната жалба ответникът е направил признание на факта,че с извършеното в негова полза дарение от наследодателя И. Ц. Х. е накърнена запазената част на ищеца,който е наследник по закон.Признанието е на неизгодни за страната факти и като доказателстено средство съгласно чл.175 ГПК следва да бъде преценено с оглед на всички обстоятелства по делото.В случая признатия от ответника факт се подкрепя от събраните доказателства.Безспорно е установено качеството на ищеца на законнен наследник с право на  запазена част от оставеното от наследодателя  И. Ц. Х. наследство,която е била накърнена с извършеното в полза на ответника дарение със сумата от 1150,72лв..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на постановеното решение.Ищецът е процесуално легитимиран да предяви иск по чл.30 от ЗН  в качеството си на наследник с право на запазена част.Приемането или не на наследството под опис е материалноправна предпоставка за уважаване на иска в хипотезата на чл.30,ал.2 от ЗН,а не за процесуалната легитимация.Предвид на това липасата й не може да обоснове недопустим на иска.

            Пред първоинстанционният съд ответникът не е направил възражение по чл.78,ал.5 от ГПК и при присъждане на дължимите разноски не е обсъждано дали заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно.Едва във въззивната инстанция е въведено това оплакване.Съдът счита,че същото е преклудирано.Но дори  и да бъде разгледано по същество,то се явява неоснователно. Уговореното  адвокатско възнаграждение от  700 лв. за осъщественото от адв.С. процесуално представителство на ищеца пред първоинстанционния.съд,не е прекомерно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за защита по граждански дела за една инстанция се  определя при интерес от 1000 до 5000 лв. -  на 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв. В случая намира приложение тази норма,тъй като цената на иска е 1769,46лв.При искане по чл.78, ал.5.ГПК за намаляване на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение ,съдът не може да присъди размер по-малък от трикратния минимален размер на възнаграждението, определен по Наредбата. В този смисъл е чл. 36 от Закона за адвокатурата и § 2 от допълнителните разпоредби на Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение.В случая възнаграждението от 700лв. е под трикратния размер на минимално предвидения в чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г., поради което искането за намаляване се явява  и неоснователно .

На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена,а обжалваното решение потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените за въззивната инстанция разноски,които са в рамер на 500лв.,платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. В Наредба №1/2004г. изрично е посочено ,че определените в чл.7 възнаграждения са дължими за една инстанция.Предвид на това платеното за въззивната инстанция от ищеца адвокатско възнаграждение от 500лв. също е съобразено с чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение и размера на обжалваемия интерес,като то не надхвърля трикратния размер на минимално предвиденото.Поради това няма основание за намаляване на негови размер

По изложените съображения,въззивният съд

 РЕШИ:

 ПОТВЪРЖДАВА решение №312/25.06.2010г., постановено от по гр.д.№100/2010г. на Габровски районен съд.

ОСЪЖДА И.Ц. ***,ЕГН********** да заплати на М.И.Ц. , ЕГН**********,със съдебен адрес адв.Н.С.С.,*** ,сумата от 500лв. /петстотин лева/ - разноски за въззивната инстанция. 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните , при условията на  чл.280 ГПК.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: