Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

          № 75

 

гр. Габрово, 16.03.2011г.

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          Габровски окръжен съд в открито заседание на двадесет и четвърти февруари  през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В. ТОПАЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   В. ГЕНЖОВА

                                                                              Г. КОСЕВА

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията Косева в.гр.д.№11 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            С решение №457 от 06.10.2010г. по гр.д.№1274/2010г. Габровският районен съд е отхвърлил предявените от Е.П.М. ***  против “Български пощи” ЕАД ТП- Габрово искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ, като неоснователни и недоказани.

          В законният срок решението е обжалвано от Е.М., чрез процесуалният му представител адв. П. С. ***, като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Заповед №82/29.04.2010г. сочела, че е издадена в нарушение на цитираните в нея законови разпоредби- описаното нарушение не обосновавало нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и 8 КТ, не обосновавало налагане на наказание “дисциплинарно уволнение” по чл. 190 ал.1 т.5 КТ, заповедта не отразявала същностните законови изисквания на чл.195 ал.1 КТ. Не било изложено ясно в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина. Не се конкретизирало кои нормативи за качество на услугата не били спазени и в какво се изразява неефикасността на услугата. Не било конкретизирано ощетеното лице, както и характера и съдържанието на измамата. Въпреки цифровото изписване на чл.189 КТ заповедта не излагала съображения и преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и оценка на поведението на ищеца, при което наказанието “уволнение” не било несъобразено с критериите на чл.189 ал.1 КТ. Съдът не обсъдил изтъкнатите от ищеца доводи за незаконосъобразност на заповедта и наложеното дисциплинарно наказание и не изложил аргументи, които да ги опровергават. В мотивите на съдебният акт било въведено ново нарушение на трудовата дисциплина, което не фигурирало в заповедта  за уволнение- а именно “злоупотреба с доверието на работодателя” и “въвеждане в заблуждение”. В дисциплинарното производство и по делото  не били ангажирани доказателства, които да обосноват извод за “злоупотреба с доверието на работодателя”. Липсвали доказателства за причинена материална или морална щета за някого, поради което съдът неправилно оценил нововъведените нарушения като основание за  налагане на дисциплинарно наказание.  Съдът игнорирал липсата на преценка и мотиви за съобразяване на наложеното дисциплинарно наказание с критериите на чл.189 ал.1 КТ.

          Претендирано е решението на районният съд да бъде отменено  и предявените искове да се уважат.

          Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства  и  обсъди становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Районният съд е разгледал предявени пред него обективно съединени  искове  по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ – за признаване уволнението на Е.М. за незаконно и отмяната му, за възстановяване на заеманата работа преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа  в резултат на незаконното уволнение. 

          За да отхвърли тези искове съдът е посочил, че безспорно се установяват извършените от М. нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта за уволнение, спазена е процедурата по чл.193 КТ и правилно и законосъобразно е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание. Посочено е, че ищеца не оспорва, че е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, както и че с тези си действия същият е злоупотребил с доверието на работодателя и е въвел в заблуждение получателя на препоръчаната пратка- Административен съд- Бургас.

           Съгласно правомощията си посочени в чл.269 ГПК вззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.  В случая първата инстанция е постановила валидно решение, което е допустимо, а като краен резултат –правилно.

          На Е.М. е наложено дисциплинарно наказание уволнение със заповед №82/29.04.2010г. на Директора на Български пощи ЕАД ТП- Габрово, на осн. чл.195 ал.1 КТ вр. с чл. 190 ал.1т.5 КТ /ощетяване на гражданите от работници и служители в търговията и услугите чрез измама в качеството на стоката или услугата/, чл.187 т.3 КТ /неспазване на техническите и технологически правила/, чл.187 т.8 КТ /уронване доброто име на предприятието/, при спазени чл.189 и 194 КТ и след дадени писмени обяснения по чл.193 ал.1 КТ, за това, че датното клеймо, положено  върху плик на писмо №PS5300002FBBS е от 30.03.2010г., а реално писмото е оформено от М. в книга 202/301 на 17.04.2010г. с разписка №171, с което е нарушил чл.15 ал.1 т.8 от раздел ІІ “Регулиране на пощенските услуги”  от Закона за пощенските услуги и т.28 от раздел ІХ от Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставени от “Български пощи” ЕАД.

          Със заповед №84/29.04.2010г.  на осн. чл.330 ал.2 т.6 КТ вр. с чл.190 ал.1 т.5 КТ, чл. 187 т.3 и т.8 КТ, чл.188 т.3 КТ и след дадени писмени обяснения на лицето по чл.193 ал.1 КТ, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на Е.М., сочейки  следните причини: заповед №82/29.04.2010г. и ощетяване на гражданите от работници и служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата. Тоест заповед №82/29.04.2010г. на Директора на Български пощи ЕАД ТП- Габрово е част от атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

          По делото не се спори, че датното клеймо, положено върху плик на писмо №PS5300002FBBS, е от 30.03.2010г., а реално писмото е оформено  от Е.М. в книга 202/301 повече от половин месец след това- на 17.04.2010г. с разписка №171. По този начин са нарушени разпоредбите на  чл.15 ал.1 т.8 от раздел ІІ “Регулиране на пощенските услуги”  от Закона за пощенските услуги и т.28 от раздел ІХ от Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставени от “Български пощи” ЕАД- налице е неспазване на техническите и технологичните правила съгласно разпоредбата на чл.187 т.3 КТ.

Неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника и служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, както е в случая, налице е нарушение на трудовата дисциплина. То може да бъде както системно, така и проявено чрез единични действия или бездействия. Подобно неизпълнение на трудовите задължения се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност. Уволнението е един от видовете дисциплинарни наказания /най-тежкото/, а те имат още и превантивен характер, както спрямо виновния, така и спрямо другите работници и служители в предприятието. Е.М.  е допуснал нарушения на трудовата дисциплина и наложеното му наказание уволнение е адекватно, тъй като санкцията е съобразена с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и безкритичността на служителя. Видно от приложената дисциплинарна преписка твърдението на М., че е занесъл писмото на касата в пощенският пункт на 30.03.2010г. и дежурният касиер положил датното клеймо, не се подкрепят от показанията на св. Р. Г.  и обясненията на служителите в този пункт, които твърдят, че в този ден не са виждали М. и той не е носил писма на касата. Следователно уволненият служител умишлено е поставил на плика дата, различна от тази, на която е завел писмото в книгата, тъй като там същото не може да се впише с друга дата, различна от постъпването. Това сочи, че установените нарушения на трудовите функции на М.  не са резултат на липсата на качества, а съставляват виновно неизпълнение на трудовите задължения и неспазване на техническите и технологичните правила, което представлява   нарушение на трудовата дисциплина от вида на тези по чл.187 ал.1 т.3 КТ.

Следователно М. е извършил нарушението, съгласно визираната хипотеза на  чл.187 т.3 КТ- неспазване на техническите и технологичните правила и работодателят е доказал наличието на предпоставките за извършеното прекратяване на трудовото правоотношение. Заповед №84/29.04.2010г.  е издадена в съответствие с чл. 195 ал.1 КТ, след спазване на изискванията на чл. 193 ал.1 КТ, наказанието е наложено в срока по чл.194 КТ, което не е спорно по делото, както и че М. е извършил дисциплинарното нарушение, за които му е наложено дисциплинарното наказание.

Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която се посочват причините- заповед №82/29.04.2010г. за налагане на дисциплинарното наказание уволнение, сочеща  нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Описанието на нарушението е пълно- че  датното клеймо, положено върху плик на писмо №PS5300002FBBS е от 30.03.2010г., а реално писмото е оформено от М. в книга 202/301 на друга дата – на  17.04.2010г. с разписка №171. Посочено е кои нормативи за качеството на услугата не са спазени-  разпоредбите на  чл.15 ал.1 т.8 от раздел ІІ “Регулиране на пощенските услуги”  от Закона за пощенските услуги и т.28 от раздел ІХ от Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставени от “Български пощи” ЕАД

На основание гореизложеното  неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че заповедта за дисциплинарно наказание не отразявала същностни законови изисквания на чл.195 ал.1 КТ, че не обосновавала налагане на посоченото наказание уволнение и нарушението не обосновавало нарушение на трудовата дисциплина.

Неоснователни са и възраженията, че не било конкретизирано ощетеното лице, както и характера и съдържанието на измамата. За да е законосъобразно дисциплинарното уволнение при основанието на чл.190 ал.1 т.5 КТ, не е необходимо работодателят да установи нещо повече от това, че като “касиер, гише в съобщенията”, М. е поставил на плика на писмото  дата, различна от тази, на която го е завел в надлежната книга, като по този начин е създал невярна информация за подаването на писмото в определен срок. Установеното разминаване на датата върху плика на писмото и датата, на която същото е заведено в книгата, наред с установеното, че това писмо не е носено на гишето от М. на 30.03.2010г. , обективират изискуемото по чл.190 ал.1 КТ съдържание на конкретното нарушение и  не е необходимо работодателят да установява и сочи в самата заповед, колко и кои именно лица  са били ощетени, като предпоставка и задължителен мотив при реализиране на дисциплинарна отговорност. Не е необходимо също работодателят да установи броя на ощетените лица и кои са те,  дори това да е възможно и да ги описва в заповедта за уволнение.  Достатъчно е наличието на установеното, че уволненият служител умишлено е поставил на плика дата, различна от тази, на която е завел писмото в книгата, тъй като там същото не е възможно да се впише с дата, различна от постъпването. По делото е безспорно установено, а и се потвърждава от показанията на св. Адв. Х. М.,  че плика е съдържал жалба до Административен съд- гр. Бургас, като именно от клеймото на пощенският плик се преценява дали жалбата е подадена в срок- обстоятелство, което е изключително важно и от което зависи дали същата е допустима. 

Само на изложените основания е видно, че не е налице нарушение при налагане на дисциплинарното нарушение уволнение спрямо Е.М. и като краен резултат решението на първата инстанция следва да се потвърди, въпреки, че районният съд наистина неправилно “е добавил”  в мотивите на решението си  основанието “злоупотреба с доверието на работодателя”, каквото в заповедта за уволнение липсва.

Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат разноски, а ответника по жалбата не е представил доказателства за такива, поради което не могат да му бъдат присъдени.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №457 от 06.10.2010г. по гр.д.№1274/2010г. на Габровският районен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: