Р Е Ш Е Н И Е

272

гр. Габрово 22.07.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд ...  колегия в открито заседание на четвърти юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                            Председател: В. Генжова

 

                                                                                                1. Г. Косева

                                                                  Членове :

                                                                                                2. И. Димова

при секретаря Я.Л. и в присъствието на прокурора ... като разгледа докладваното от съдията  Генжова В. гр.д. № 236 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 79/18.03.2012 г., постановено по гр.д. № 5/2010 г., Габровският районен съд е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 440, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, предявен от “Ирис Дуе България” ЕООД – Габрово против ”Стигмар” ООД гр. Стара Загора и ЧСИ И.И.И., рег № 735 на КЧСИ и район на действие ГОС за сумата от 12 000 лв., представляваща пропуснати ползи поради невъзможност за ползване и отдаване под наем на трети лица на недвижим имот, представляващ първият етаж с площ от 591 кв.м. от двуетажна производствена сграда, долепена в североизточната част на описаната триетажна сграда – по КК 14218.502.436.4 за периода от 14.04.2008 г. до 09.09.2009 г., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е признал оспорването на договор за наем на недвижим имот от 01.10.2004 г. между “Ирис Дуе България” ООД и “Лъв” АД за недоказано, на осн. чл. 194, ал.2 и ал.3 ГПК.

Осъдил е ищеца за разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца “Ирис Дуе България” ЕООД – гр. София.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Съдът необосновано и неправилно приел, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на взискателя “Стигмар” ООД и ЧСИ - И.И. относно извършените изпълнителни действия по изп. д. № 247/2007 г. по реда на  440, ал.3 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. във вр. с  чл. 74 от ЗЧСИ. Установено било, че ищецът е собственик на имота, предмет на извършена публична продажба от ЧСИ. Изпълнението е насочено върху този имот по искане на взискателя по изпълнението “Стигмар” ООД. От съдебно техническата експертиза, приета по делото се установявало, че първият етаж от двуетажната производствена сграда, описана под № 15 в Постановлението за възлагане на недвижим имот от 29.01.2008 г. на ЧСИ  И.И. е идентичен с имота, описан в нот. акт № 108/2004 г., с който жалбоподателят се легитимирал като собственик. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установявало, че пропуснатите ползи за исковия период от ползване имота на ищеца са  в размер на 12 907,05 лв. Въпреки тези доказателства съдът неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл. 440, ал.3 ГПК за ангажиране отговорността на взискателя по изпълнението. Изложени са подробни съображения по материалната и процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Твърди се, че в случая, продавайки собственият му недвижим имот на публичен търг от ЧСИ, по направено от взискателя искане, на ищеца са нанесени имуществени вреди в размер на исковата сума за посочения в исковата молба период. Неправилно съдът отхвърлил иска като приел, че изпълнението  по делото е приключило преди периода, за който се претендира обезщетение. Този извод на съда противоречал на константната практика на ВКС постановена по цитирани в жалбата решения. Освен това счита, че отговорността на взискателя по изпълнението и ЧСИ е солидарна.

Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен, като ответниците “Стигмар” ООД и ЧСИ И.И. бъдат осъдени, солидарно  да заплатят исковата сума на ищеца.

Ответникът “Стигмар “ ООД гр. Ст. Загора не е взел становище.

Ответникът - ЧСИ И.И. е оспорил жалбата.

Третото лице – помагач ДЗИ ”Общо застраховане” АД – София не е взел становище.

Окръжният съд провери валидността, допустимостта и правилността на атакуваното решение с оглед указанията за неговата порочност и намери жалбата за неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и по своя краен резултат - правилно.

За да постанови обжалваното решение, с което приема, че предявените от ищеца искове с правно основание чл. 440, ал.3 ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД спрямо ответника “Стигмар” ООД – Ст. Загора и по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ  спрямо И.И. в качеството му на ЧСИ общо за сумата от 12 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди причинени от ответниците в качеството им на взискател и на частен съдебен изпълнител са неоснователни, съдът е приел, че исковата претенция се основава на претърпени вреди от насочване изпълнението върху имущество принадлежащо на трето за изпълнителното производство лице - ищецът “Ирис Дуе България” ЕООД – София. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 440, ал.3 ГПК, като е приел, че за уважаване на иска е необходимо изпълнителното производство да е висящо, а в случая, обезщетение се претендира за период, след приключване на изпълнението по изпълнителното дело. Изрично е посочил, че ищецът не е предотвратил публичната продан по реда на чл. 440, ал.1 ГПК, а едва след приключване на изпълнението е предявил иск по чл. 108 от ЗС срещу купувача по изпълнението. За да отхвърли иска спрямо ответника ЧСИ – И.И. първоинстанционният съд е приел, че на ЧСИ в конкретния случай не са му възложени по реда на чл.18 от ЗЧСИ права да определи начина на принудително изпълнение, поради което е счел, че отговорността му не може да бъде ангажирана.

 По делото е установено от събраните пред първоинстанционния съд доказателства следното:

 По молба на ответника  “Стигмар” ООД – Ст. Загора е било образувано изпълнително дело № 247/2007 г. по описа на ЧСИ И.И. против длъжника “Лъв” АД – Габрово. По молба на кредитора “Стигмар” ООД е поискано възбрана,  опис и оценка на недвижими имоти между които и ПИ 477-В в кв.3 по плана на СИЗ Габрово, с площ 13068 кв. м. при граници, л.о.т. 125-126;ПИ 477Б, река Янтра, ПИ 477А и ПИ 477, ведно с: - масивна триетажна фабрична  сграда с площ 13068 кв.м. за всеки от етажите по 905 кв.м., разположена в западната част на имота и първият етаж с площ от 591 кв.м. от масивна двуетажна фабрична сграда долепена в североизточната част на описаната триетажна сграда; - УПИ 477 в кв. 3 по плана на СИЗ Габрово, с площ от 1600 кв.м. при граници: улици:- о.т. 125-126, УПИ ХV-Д.Благоев от три страни, ведно с построената двуетажна жилищна сграда с мансарден етаж  130 кв.м.; 118 кв.м. и мансарден етаж 60 кв.м.

С Постановление за възлагане на недвижими имоти от 29.01.2008 г., влязло в сила на 07.02.2008 г. по изп.д. № 247/2007г. ЧСИ И.И., въз основа на проведена публична продан, е възложил на купувача ”Консорциум национална база за инструменти” ООД недвижими имоти, между които и земя УПИ № 477 от кв.3 по плана на гр. Габрово, Северна индустриална зона с площ 31514 кв.м., заедно с построените в него сгради – 30 броя, сред които и процесната сграда, посочена в т. 15 от постановлението, а именно производствена сграда на два етажа /сушилни и климокамери/ със ЗП 590 кв.м. и РЗП 1180 кв.м.

Установено е по делото от съдебно техническа експертиза, че описаният по-горе имот предмет на публичната продан по изпълнителното дело проведена от ответника ЧСИ  И.И. е собственост на третото по изпълнението лице “Ирис Дуе България” ЕООД – гр. София. С влязло в сила решение №52/28.02.2011 г., постановено по гр.д. № 190/2009 г. на ГОС е признато правото на собственост на “Ирис Дуе България” ЕООД – гр. София върху имота, а купувача по публичната продан ”Консорциум национална база за инструменти” ООД е осъден да предаде владението му на ищеца.

Не е спорно, а и от приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че в случая не са делегирани права по чл. 18 , ал.1 от ЗЧСИ  от взискателя на частния съдебен изпълнител. Видно от делото, че изпълнението върху имуществото на ищеца е насочено от ЧСИ по молба на взискателя по изпълнението ответника “Стигмар” ООД – Ст. Загора.

Установено е също така, че ЧСИ не е въвеждал купувача по публичния търг във владение на продадените му недвижими имоти. В тази насока по  изпълнителното дело липсват доказателства, за поискан и извършен от ЧСИ въвод във владение.

От представеният по делото договор за наем от 01.10.2004 г. се установява, че имота, за който се претендира обезщетение е отдаден под наем от ищеца на “Лъв” АД за периода от 01.10.2004 г за срок от пет години /максимален срок от 10 години/ при договорена годишна наемна цена от 4000 лв. Липсват доказателства, договора за наем да е бил прекратен предсрочно.

От разпитаната по делото свидетелка се установява, че в един кратък период от време – 2008 г. ищецът не е бил допускан до собствеността си от купувача по проведения от ЧСИ публичен търг. След този период е установено, че въпреки пропусквателния режим за цялата територия, в която много дружества имат собственост, са били допускани представители на ищцовото дружество. Освен това свидетелката твърди, че договора за наем се е изпълнявал и наемната цена е била превеждана на ищеца.

При така изложените факти, съдът намира следното от правна страна:

При обективно съединяване са предявени искове по чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 ГПК спрямо ЧСИ И.И. и по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 440, ал.3ГПК спрямо ответника “Стигмар” ООД - Ст. Загора.

Основателно е оплакването във въззивната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон – чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ.  Разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ относно възможността на взискателя да възлага посочените там изпълнителни действия на ЧСИ, като да проучи имущественото състояние на длъжника, да изиска документи и прочие, не е свързано с освобождаването му от отговорността, която носи, съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, тъй като има за предмет технически действия съпътсващи и осигуряващи основните процесуалноправни действия. /В този смисъл са Решение №445/27.07.2010г. по гр.д. № 1219/2009г. на ВКС І г.о. и  Р. № 120/08.07.2011г. по т.д. № 1123/2010 г. на ІІт.о. на ВКС/.

Поради изложеното, извода на първоинстанционния съд, че поради липса на възлагане по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ   на изпълнителни действия от страна на взискателя на ЧСИ И.И. отговорността на последния не може да бъде ангажирана е неправилен.

Неправилен е и извода на съда, че отговорността на взискателя по чл. 440, ал.3 ГПК може да бъде ангажирана само за период, в който изпълнителното производство е висящо. Подобно тълкуване не може да бъде изведено от цитираната разпоредбата.

Предпоставките за отговорността на взискателя и на ЧСИ за вредите, които неправомерно са причинили при извършеното по изпълнително дело изпълнение са: неправомерни действия, включително и на ЧСИ, настъпила при изпълнение на тези действия вреда и причинна връзка между тях. Всички признаци от сложния фактически състав подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца.

В случая взискателят по изпълнението “Стигмар” ООД - Ст. Загора е поискал изпълнението да бъде насочено върху имота на ищеца. ЧСИ е направил своите проучвания, възбранил е имота, описал го е, оценил го е и го е продал на публична продан. Следва да се посочи, че елемента противоправност е налице. Изпълнението е насочено върху чужд имот, този на ищеца и той е бил продаден на публичен търг.

Настоящият състав на съда счита, че ищеца не е доказал при условията на пълно и главно доказване втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответниците, а именно, настъпила за него, в резултат от противоправното им поведение имуществена вреда. Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор за наем се установява, че ищецът е отдал под наем сградите, предмет на публичната продан, като наемател на същите е “Лъв” АД. По делото липсват доказателства установяващи, че договора за наем е бил прекратен или, че наемателят ”Лъв” АД – Габрово е бил лишен от възможността да ползува отдадените му под наем помещения. Следователно ищецът е ползувал собствеността си, отдавайки я под наем и не е претърпял вреда от противоправното поведение на ответниците, тъй като е имал валиден договор за наем, по силата на който е получавал наемната цена. Този факт се установява и от  показанията на разпитаната по делото свидетелка Х., която твърди,  че наемателя е заплащал на ищеца наемната цена.

Тъй като ищеца не е установил настъпила за него имуществена вреда в следствие противоправното поведение на ответниците, то настоящата инстанция счита, че предявените искове, като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

Като е отхвърлил предявените искове, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение по своя краен резултат, поради което същото следва да бъде потвърдено.

            На основание чл. 78 ГПК на ответника по жалба “Стигмар” ООД – Ст. Загора следва да бъдат присъдени направените за тази инстанция разноски в размер на 700 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                                            Р Е Ш И :

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79/18.03.2012 г., постановено по гр.д. № 5/2010 г. на Габровския районен съд.

            ОСЪЖДА “Ирис Дуе България” ЕООД – Габрово  да заплати на  ”Стигмар” ООД гр. Стара Загора направените за тази инстанция разноски в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ на осн. чл. 78 ГПК.

Решението  подлежи на касационно обжалване  пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                            Председател :

 

 

                                                                                                     1.               

                                                                        Членове :

                                                                                                     2.