Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                  № 70

 

                                 Габрово, 18.09.2017 година    

     

 

                                          В  ИМЕТО  НА НАРОДА       

 

 

                                     Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИНКО МИНКОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

                                                                                          ПЛАМЕН ПОПОВ

 

при участието на секретаря Яг. Лесичарска и прокурор Александров, като разгледа докладваното от председателя ВНОХД № 4 по описа за 2017 година, въз основа данните по него и закона, прие за установено следното:

 

                            Въззивното производството е образувано по жалба от подсъдимия Б.К.Б., чрез защитника му, адвокат Д.С. ***, против присъда № 676 от 06.12.2016 година, постановена по НОХД № 265 по описа за 2015 година на Районен съд – Габрово, обявена в съдебно заседание на същата дата.

                   С горната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Б.К.Б., за ВИНОВЕН в това, че около 23,30 часа на 10.06.2014 година, в къща, находяща се в с. Армените, Община Габрово, като извършител, в съучастие с неустановени по делото лица отнел чужди движими вещи – златен кръст с верижка с общо тегло 20 грама, 14 карата; златен кръст с верижка с общо тегло 12 грама, 14 карата; три броя малки златни кръстчета, всяко от които с верижка, с общо тегло 6 грама, 14 карата; шест броя златни плочки с изображения на зодии и букви с общо тегло 3 грама, 14 карата; златна верижка тип „рибя кост” с голяма пендара по средата и от двете страни по 6 броя малки златни монети с общо тегло 30 грама, 14 карата; сребърна монета с лика на Г. С. Раковски; сребърен обръч с висулка звезда и общо тегло 10 грама; преносим компютър марка „Lenovo” Т 61; DVR устройство; 3 броя мобилни телефони, всеки от които марка „Nokia; ръчен мъжки кварцов часовник с верижка; 12 броя коледни късмети под формата на монети в златна баня; лична карта на името на И.А.П.; 4 броя кредитни и 2 броя дебитни карти, издадени от различни банки; и сумата от 470 лева; всички вещи на обща стойност 4493,97 (четири хиляди четиристотин деветдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки), от владението на С.Ц.П. и И.А.П.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила – П. и П. били притискани, и заплаха – допрял пистолет до главата на първия и го заплашил, че ще му отреже пръстите, като същите са били поставени в беззащитно състояние – увили ръцете и краката им с тиксо, с което е извършил престъпление, за което и на основания чл. 198, ал.4, пр.2-ро, във вр. ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 и чл. 54 ал.1 от НК го осъдил на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА.

                    На основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия Б.К.Б., едно общо наказание между това по тази присъда и наложеното му по определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 1242/2013г. на Районен съд Плевен, постановено на 17.12.2014г. и влязло в законна сила на същата дата / с което за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и 4, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, извършено на 15.12.2010 година, е осъден на „Десет месеца лишаване от свобода” при „Първоначален общ режим” за изтърпяване /, възлизащо на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА.

                   Постановил е наложеното общо най-тежко наказание в посочения размер да се изтърпи от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, съгласно чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗПС, като при  неговото изпълнение да се ПРИСПАДНЕ изцяло изтърпяното (през периода 07.01.2015 г. – 03.09.2015 г.) наказание, наложено на същият по НОХД № 1242/2013 г. на Районен съд - Плевен, на основание чл. 25, ал.2 от НК.

                   Осъдил е подсъдимия Б.К.Б., ЕГН **********, да заплати на С.Ц.П. ***, ЕГН **********, и И.А.П. ***, ЕГН **********, сума в размер на 4154,97 (четири хиляди сто петдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на извършеното престъпление по чл. 198, ал.4, пр.2-ро, във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, в едно със законната лихва, считано от 10.06.2014 г. до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и отхвърлил предявения граждански иск с претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произходящи от посоченото по-горе престъпление, в останалата част – до пълния заявен размер от 4493,97 (четири хиляди четиристотин деветдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки), като неоснователен и недоказан.

                    С присъдата първоинстанционният съд е постановил след влизане в сила на същата веществените доказателства, представляващи 1 /един/ брой преносим компютър марка „Lenovo; 1 /един/ брой метална кутия, сиво-черна на цвят – DVR устройство и 1 /един/ брой черен преден панел със сиви копчета, да се върнат на свид. С.Ц.П. и И.А.П. ***, а вещественото доказателство, представляващо чифт спортни маратонки с надпис „Nike” № 42, бели на цвят с черен кант, да се върне на В.Н.Л. от гр. Габрово, ул.**. По отношение на останалите веществени доказателства: три броя ленти от кафяво намачкано тиксо с различна дължина; 1 брой ролка кафяво тиксо; черно прахообразно вещество; 4 броя оптични носители на информация с видеофайлове, намиращи се на задната корица на Том I-ви от ДП № 405/2014г. РУП - Габрово и 2 броя оптични носители на информация от вида CD-R 700 МВ, намиращи се в плик на задната корица на Том III-ти от същото досъдебно производство, е постановил, след влизане на присъдата в сила, да останат на съхранение към материалите по делото.

                    Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия Б.К.Б., ЕГН **********, да заплати на св. С.Ц.П. ***, ЕГН **********, сума в размер на 800 (осемстотин) лева, представляваща адвокатски хонорар, заплатен от същият на повереник, на основание чл. 189, ал.3 от НПК и да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 610,50 (шестстотин и десет лева и петдесет стотинки), дължима за възстановяване на направените по делото разноски при разследването по досъдебното производство, на същото основание.

                    Осъдил е подсъдимия Б.К.Б., ЕГН **********, да заплати също, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, държавна такса върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 166,20 (сто шестдесет и шест лева и двадесет стотинки) – на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, сумата от 80 (осемдесет) лева, дължима за възстановяване на направените разноски по съдебното производство - на основание чл. 189, ал.3 от НПК, както и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист - същата при осъществено служебно издаване на такъв за събиране на посочените вземания.

                              Жалбата е подадена в срока по чл. 319, ал.1 НПК и от страна по делото, поради което е процесуално допустима.

                             В същата се твърди за нарушение на материалния закон, като неправилно първоинстанционният съд е преценил доказателствата, които не доказват по безспорен и несъмнен начин повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и е направил незаконосъобразен извод за авторство на извършеното деяние и виновно поведение на подсъдимия Б., като е постановил осъдителна присъда. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан, а гражданския иск-отхвърлен и в уважената част, като неоснователен и недоказан.

                            Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата, поддържа фактите и обстоятелствата по инкриминираното деяние, присъединява се към мотивите на първоинстанционния съд, счита наложеното наказание за справедливо и моли присъдата да бъде  потвърдена.                                                                     

                     Явилият се частен обвинител и граждански ищец С.П. и неговият повереник, адвокат Т., също оспорват жалбата, считат същата за неоснователна и молят присъдата да бъде потвърдена.

                     Подсъдимият Б.Б. и неговият защитник, адвокат Ю. от САК, поддържат жалбата, на посоченото в същата основание, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание. Адвокат Ю. навежда следните доводи: неправилно и в нарушение на чл. 281, ал.4 от НПК първоинстан.ционният съд се е позовал на показанията на свидетеля Н.И.К.; налице е оговор, тъй като при експертното изследване на вещественото доказателство, тиксо, закупено от същия свидетел, е намерен и негов пръстов отпечатък, а подсъдимият е обяснил, че след ползване на част от тиксото го е оставил на свидетеля; неправилно е отказано допускането до разпит като свидетел на лицето И.Р.относно факта, кой е взел тиксото; неаргументирано районният съд е отказал да кредитира показанията на свидетелите К.Д.А., А.А., Е.Д., Г.Д. и Г.С. относно обстоятелството, че на инкриминираната дата са били заедно с подсъдимия Б., на 200 км от гр. Габрово и инкриминираното място; нарушени са принципите на чл. 13 и 14 от НПК, като съдът не е извършил обективно и всестранно разследване за разкриване на обективната истина; с отказа да бъдат разпитани като свидетели горепосоченото лице, както и поемните лица, е ограничено правото на защита; обвинението не е доказано, а и във въззивното производство има много въпросителни. Моли осъдителната присъда да бъде отменена, включително и в частта за гражданския иск, като бъде постановена оправдателна присъда и алтернативно наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изменено в по-леко.

Подсъдимият Б.Б. се присъединява към доводите на своя защитник, иска справедлива присъда, като бъде отменена първоинстанционната, осъдителната. 

                            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвокупност и поотделно, прие за установено следното:

                            На 05.06.2014 година подсъдимият Б.Б. посетил гр. Габрово и се срещнал със свой познат, покойния свидетел Н.К. Попитал го за по-заможни хора от града и бил информиран от свидетеля, че такъв е С.Ц.П., живущ в къща в с. А., община Габрово. В края на срещата подсъдимият помолил свидетелят К. да му закупи две ролки тиксо от книжарница, намираща се в сградата на срещата -„Терра МОЛ”Габрово, които взел. Късно вечерта на същата дата подсъдимят посетил с. Армени и огледал къщата на С.П..

                            На 10.06.2014 година, около 23:30 часа, подсъдимият Б., заедно с неустановени по делото лица, проникнал в къщата на С.П.. Влезли в помещение на първия етаж, където свидетелят спял, поставили възглавница върху лицето му, затиснали го върху леглото и увили краката и ръцете му с част от тиксото, закупено на 05.06.2014 година, което подсъдимият носел в себе си. След като по този начин го поставили в невъзможност да окаже съпротива, подсъдимият опрял пистолет в главата на П. и го запитал къде са парите. След като получил отговор от П., че такива не държи в дома си, подсъдимият го заплашил отново, като казал, че режат пръсти. Вследствие на това П. посочил къде се намира портфейла му, в който имал около 430 лева и кредитни карти. Подсъдимият го взел, попитал за ПИН-кодовете на картите, като П. му казал кодът - един и същ за всички карти, който използвал. При така проведения „разпит” подсъдимият наричал П. по малко име „С.” и му споделил, че негов приятел „го поръчал”.

                            По същото време други две лица се качили на втория етаж, където спяла И.А.П., съпруга на С.П.. По същия начин я затиснали на леглото, увили ръцете и краката й с част от същото тиксо, залепили и устата й с такова, тъй като започнала да крещи за помощ. Запитали я също за налични пари и след като получили същият отговор започнали да търсят, като преровили шкафове, скринове и други вещи. За намерените пари и вещи подсъдимият Б. и неговите съучастници комуникирали по радиостанции.

                            По този начин взели описаните в първоинстационната присъда пари и вещи, на обща стойност 4 493.97 лева, собственост на И. и С. П. и напуснали къщата. Част от взетите вещи извърлили при напускане на селото.

                            Горните обстоятелства се установяват по един категоричен и безсъмнен начин от показанията на разпитаните като свидетели пострадали С.П. и И.П., вкл. и от дадените на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал.1, т.2, предл. второ от НПК, от показанията на свидетелката М.Т., вкл. и дадените на досъдебното производство, приобщени на  основание чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т. 1 от НПК, от показанията на свидетеля Н.К., дадени пред съдия на досъдебното производство и  приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.4, предл. второ от НПК, както и от приложените писмени и веществени доказателства-протоколите за оглед на местопрестълението и в околността на селото, намерените и иззети вещи, сред които парчетата от използваното тиксо за завързване на ръцете и краката на пострадалите и останалата част от ролката, заключенията по дактилоскопните и трасологически експертизи, установяващи отпечатък от пръст на подсъдимия и идентичност на намерената ролка и използваното от нея тиксо, записи от охранителна камера, монтирана в началото на с. А., с дата 10.06.2014 година, протоколите от разпознаване на лица от свидетелите К. и Т., заключенията по оценителните експертизи относно стойността на взетите вещи и други, проверени и приобщени по съответния процесуален ред.

                            Като подробно е анализирал и съпоставил всички тези преки  и косвени доказателства и е приел за установена същата фактология първоинстанционният съд е постановил обоснована присъда. Доводите на защитника на подсъдимия, адвокат Ю. за липса на достатъчно доказателства, както и за неправилна преценка на събраните такива, са неприемливи, по следните съображения: правилно първоинстанционният съд е приел безрезервно показанията на свидетеля Н.К., дадени пред съдия на досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите, посочени по-горе доказателства-показанията на свидетелите С.П. /относно присъствието на подсъдимия Б. в дома му и начина на общуване с останалите лица/ и М.Т., разпознаването на лица, намерените дактилоскопни отпечатъци върху хартиената подложка от ролката тиксо, закупена от него, като настоящият съдебен състав не приема наличието на оговор, тъй като в нито е едно от доказателствата по делото не се съдържат данни за участие на свидетеля в извършеното престъпление, като и подсъдимият Б. не твърди това, а заявеното от защитника му, че е посочил в обясненията си пред съда, че е оставил тиксото в притежание на свидетеля К. не съответства на заявеното от подсъдимия, че „... тиксото беше фалшиво, не залепваше, постоянно се късаше и го изхвърлих на паркинга...Единственото обяснение имам, да го е взел някой от паркинга...и по този начин да е участвал в кражбата в с. А.” /л.213 от протокола на проведеното на 06.12.2016 г. съдебно заседание/; в тази връзка, вследствие обяснението на подсъдимия, както и липсата на данни, на 05.06.2014 година, при закупуването на тиксото да е присъствало лице, заявено от защитата като И.Р., неприемливо е и становището за ограничаване правото на защита на подсъдимия с недопускане до разпит в качеството на свидетел на това лице; в мотивите към обжалваната присъда /стр.11-12/, противно на довода за неаргументираност, решаващият съд е изложил подробни съображения защо не кредитира с доверие показанията на допуснатите по искане на подсъдимия Б. свидетели Д.Л., К.А., А.А., Е.Д., Г.Д. и Г.С., които следва да бъдат споделени – показания, несъответстващи на посочените в мотивите писмени доказателства, както и на писмото от кмета на с. Лозен, започващи с предварителна насоченост относно инкриминираната дата „...на същата дата 10 юни съм бил. Казвам същата дата, защото за тази дата, 10-ти юни, за това все пак сме дошли. Трябваше да дойда да кажа, че е имало курбан, както е било” /от показанията на свидетеля Е.Д./ и противоречиви при отговорите на поставени въпроси относно други обстоятелства, свързани с твърдяното от  тях присъствие в дома на подсъдимия или с липса на спомен/освен датата/; доводът за нарушение/неизпълнение на основните принципи по чл. 13 и 14 от НПК е несъстоятелен, като първоинстанционният съд е провел едно всестранно и обективно съдебно следствие, проверил е детайлно събрания на досъдебното производство доказателствен материал, правилно е преценил съотносимостта на исканите от страните доказателства към повдигнатото обвинение, като е допълнил делото с такива, отнасящи се за неустановени обстоятелства и в полза на защитната теза на подсъдимия и неговия договорен защитник; в противовес на довода за ограничаване правото на защита на подсъдимия е и многократното отлагане на делото, както пред първоинстанционния съд, така също и във въззивното производство, изцяло във връзка и при зачитане на това процесуално право. 

                            Правният извод на решаващия съд за съставомерност на поведението на подсъдимия Б.Б. по чл. 198, ал.4, предл. второ, във вр. с ал.1 и във вр. с чл. 20, ал.2 от НК е правилен и законосъобразен. От обективна страна подсъдимият Б. и неговите съучастници са поставили пострадалите С.П. и И.П. в беззащитно състояние, като са увили с тиксо и по този начин, прилагайки сила, са вързали ръцете и краката им, отнемайки им възможността да окажат съпротива, като по отношение на С.П. е последвала и заплаха с пистолет и физическа саморазправа. Вследствие на това безпрепятствено са отнети и вещите, тяхна собственост. От субективна страна подсъдимият  е действал целенасочено, съзнавал е общественоопасния характер на своето поведение и неговите последици и е искал тяхното настъпване. Прекият му умисъл се обективира от неговите действия – поискана и предварително получена информация, подготовка извършване на престъплението, чрез привличането на други лица, снабдяване с радиостанции, камуфлажно облекло, качулки и други реквизити за закриване на лицата, с цел защита от разпознаване, използването на ръкавици, избрания среднощен час за проникване в жилището/къщата на пострадалите, тяхното завързване и последващо вземане на наличните пари и други по-ценни вещи. Законосъобразно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Б.К.Б. за виновен по повдигнатото с обвинителния акт престъпление-грабеж, като извършител в съучастие с неустановени по делото лица.

Наложеното на подсъдимия Б. наказание от пет години лишаване от свобода е правилно определено. Възраженията на защитата на подсъдимия за явна несправедливост са неприемливи, като доказателствата по делото сочат на завишена обществена опасност на подсъдимия и на извършеното от него престъпление, което правилно е отчетено от първоинстанционния съд при индивидуализиране на наказанието. Подсъдимият е осъждан и за други извършени тежки по смисъла на закона престъпления от общ характер, против собствеността, включително и по чл. 199, във вр. с чл.198, ал.1 от НК, изтърпял е и наложено му наказание лишаване от свобода. Намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода би било несъобразено с принципа на съответността на наказанието по смисъла на чл.35 ал.3 НК и с постигане целите, визирани в чл. 36 от НК.                     

                      Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд  е приложил разпоредбата на чл. 25, ал.1 от НК, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, като е определил едно общо наказание лишаване от свобода, в размера на наложеното му от пет години, с приспадане на изтърпяното на 03.09.2015 година такова, от десет месеца, включено в съвкупността и наложено със споразумението, одобрено с протоколното определение по делото на Районен съд - Плевен. Определеният първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание е също правилен и съобразен със ЗИНЗС, като съответства на предвидения в чл. 57, ал.1, т.2, б.”б” от същия закон, след последното му изменение.

                      Правилно е уважен частично предявения от пострадалите частни обвинители и граждански ищци С.П. и И.П. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като подсъдимият Б.Б. е осъден да им заплати обезщетение в размер на действително причинените им имуществени вреди. Правилно е определена и дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск, както и дължимите от подсъдимия разноски по делото, включително и тези, направени от частните обвинители и граждански ищци, на основание чл. 189, ал.3 от НПК.

                   Правилна е преценката на решаващия съд и в частта относно приложените веществени доказатевства.

С оглед гореизложеното, анализа на доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи и цялостната проверка на делото, настоящият въззивен състав не приема изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи на подсъдимия и неговия защитник за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явно несправедливо определяне размера на наложеното наказание лишаване от свобода, счита същите за неоснователни, а постановената присъда – за правилна, обоснована и законосъобразна, като не са налице основания за нейната отмяна или изменение и същата следва да бъде изцяло потвърдена.    

                                   Водим от изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК съдът

 

                            Р    Е    Ш    И :

 

                            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 676 от 06.12.2016 година, постановена по НОХД № 265 по описа за 2015 година на Районен съд – Габрово.

                            Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.

                            За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

          ЧЛЕНОВЕ: