Р Е Ш Е Н И Е

                                      гр.Габрово, 28.07.2011 година

 

                             В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Габровски окръжен съд,в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и единадесета година,в състав

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.Бонева

                                                                                ЧЛЕНОВЕ : П.Пенкова

                                                                                                     Б.Костова

сложи за разглеждане гр.д. №103/2011.,докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.463,ал.1 във вр. с чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на  НАП –София срещу извършено от ДСИ при РС-Трявна  по изп.дело №37/2010г.  разпеределение на суми по чл.460 ГПК.

В жалбата се излага, че разпределението е незаконосъобразно. Неправилно били определени сумите,дължими по т.1 на чл.136 ЗЗД –вземания за разноски по принудителното изпълнение.В тях не са включени направените от жалбоподателя такива  в размер на 20лв. д.т. за образуване на изпълнителното дело;15лв. д.т. за налагане на възбрана;79,96лв. д.т.  за опис на недвижими имоти;100лв. депозит за вещо лице;3лв. д.т. за издаване на препис от протокола за извършен опис;100лв. допълнително възнаграждение за вещото лице и 10лв. д.т. за  извадка от кадастралния регистър.Жалбоподателят твърди,че вземането за процесните  раноски  подлежи на предпочитателно удовлетворяване съгласно чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД.ДСИ не е съобразил това и извършеното от него разпределение се явява незаконосъобразно.Също така се сочи,че не е приспадната  внесената  по чл.47 от Тарифата държавна такса за извършен опис от определената такса по чл.53,ал.6 от Тарифата.Не е уважена и молбата на НАП от 14.04.2011г.  за принудително събиране на  юрисконсултско възнаграждение в размер на 331,62лв..Същото било дължимо за образуване на изпълнителното производство и извършени изпълнителни действия.Твърди се,че неправлино   като дължими по чл.136,т.1 от ЗЗД са включени  разноските за присъединяване на кредитор и за изготвяне на разпределение и по чл.53 от Тарифата за държавните такси,,които се събират от съдилищата по реда на ГПК,тъй като те представляват вземане на държавата,подлежащо на удволетворяване  като такова от шести ред,а не отпърви ред  по чл.136 от ГПК.

Претендира се да бъде отменено постановлението  на ДСИ за разпределение на суми ,ведно със законните последици.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не  е постъпило писмено възражение от ответниците по жалбата.

Със съпроводително писмо към жалбата ДСИ е изпратил препис от        изпълнителното дело, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК, мотиви по обжалваното действие.

Съдът, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, прие за установено следното:

Жалбата е подадане в законния срок, от надлежна страна – жалбоподателият имат качество на взискател по изпълнителното дело, и срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.463,ал.1 ГПК. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Изпълнително дело №37 по описа за 2010г. на СИС при Тревненски районен съд е образувано въз основа на  изпълнителен лист от 04.12.2009г., издаден в полза на Националната Агенция за приходи, срещу длъжника „****АД за сумата от 2548евро главница,лихва от 124,21 евро и разноски.

По изпълнителното дело, след изпращане на призовка за доброволно изпълнение на длъжника,ДСИ е извършил справки и е получил сведения за имуществото на същия, предприети са  изпълнителни действия по налагане на възбрана и оценка на недвижими имоти,налагане на запор на вземания на длъжника,извършена е и публична продан на недвижим имот - магазин,намиращ се в гр.Трявна,ул.”Ангел Кънчев”№5,от която е постъпила сумата от 107111,83лв.Събрано е и вземане на длъжника към трето лице-наемател , в размер на 900лв.

Постъпилите по изпълнителното дело суми от извършеното принудително изпълнение, общо в размер на 108 011,83лв., са недостатъчни за удовлетворяване вземанията на всички кредитори. Предвид на това и на основание чл.460 ГПК ,на 11.04.2011г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение на постъпилите по изп.д.№37/2011г. суми общо в размер на 108 011,83лв., според което в п.1  е отделена сума за изплащане на държавната такса по Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50лв. за присъединяване на взискател; на 1855,88лв. д.т. по чл.47 от Тарифата,д.т. по чл.53 от Тарифата в размер на 5225лв.; д.т. от  30 лв. по чл.. 40 от Тарифата.На основание чл.458 ГПК и чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД  в п.2 от разпределението сумата от 64,43лв.. е отделена за заплащане на  задължението на длъжника към Община Трявназа  за дължими данъци за имота,като остатъкът в размер на 100 786,58лв. е постановено да се преведе по сметка на взискателя „ОББ”АД гр.София .

Предявяването на разпределението е било насрочено на 26.05.2011г,за което страните са били редовно уведомени.

С обжалваното разпределение ДСИ е определил правилно и законосъобразно участниците в разпределението,но неправилно е определил вземанията с право на предпочитателно удовлетворяване по чл.136,т.1 ЗЗД,като не е включил в п.1 от разпределението тези на жалбоподатателя НАП София,представляващи вземания за разноски по принудителното изпълнение,а именно : 20лв. д.т. за образуване на изпълнителното дело по чл.30 от Тарифата за ДТ,събирани от съдилищата по ГПК,15лв. държавна такса  по чл.37 от Тарифата  за налагане на възбрана ,79,96лв.  д.т. по чл.47 от Тарифата за опис на недвижим имот,200лв. депозит за вещо лице  и 10лв. д.т. за извадка от кадастралната карта.Същите са заплатени от взискателя  НАП София,което се установява от приложените по делото писмени доказателства.Тези  разноски са за принудителното изпълнение и ползват останалите кредитори,предвид на което попадат  в т.1 на чл.136 ЗЗД.Съдът намира,че внесената от жалбопадетял д.т. от 3лв. за издаване на препис от протокол не e вземанe,коeто да се  ползват с привилегията на чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,тъй като снабдяването с препис от протокола за опис не касае действия по принудителното изпълнение и не ползва останалите кредитори=

Относно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Същото се явява основателно.Назависимо ,че молбата е постъпила на 20.04.2011г.,съдът намира,че това са разноски,направени от взискателя НАП София във връзка с  принудителното изпълнение,видно от доказателствата по делото и същите  следва да се включат в тези по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД при разпределяне на процесната сума,тъй като разпределението не е влязло в сила, и тези факти следва да бъдат взети предвид  съгласно  чл.235,ал.3 ГПК във вр. с чл.278,ал.4,във вр. с чл.273 от ГПК .Претендираният от жалбоподателя размер за присъждане на юрисконсултско възнаграждение – сумата от  331,62лв., е съобразен с предвидения  минимален размер в чл.10,т.2 от Наредба №1/2004г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неправилното определяне на вземанията за разноски,които следва на основание чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД да бъдат включени в п.1 от обжалваното разпределение,е довело  и до неправилно определяне размера на остатъка от събраната чрез принудителното изпълнение сума,която следва да бъде изплатена на взискателя „ОББ”АД гр.София.

На основание изложеното,съдът прие,че разпределението следва да бъде отменено в частта,с която е постановено на взискателя ОББ АД да се изплати сума в размер над 100 129,94лв. до размер на 100 786,52лв. и тази сума от 656,58лв. бъде включена в п.1 от обжалваното разпределение на основание чл.136,ал.1 от ЗЗД  като подлежащо на предпочитателно удовлетворяване вземане на взискателя  НАП София за разноски за принудителното изпълнение,представляващи 20лв. внесена д.т. по чл.30 от Тарифата за държавните такси,събирани от съдилищата по ГПК,15лв. държавна такса  по чл.37 от Тарифата  за налагане на възбрана ,79,96лв.  д.т. по чл.47 от Тарифата за опис на недвижим имот,200лв. депозит за вещо лице  ,10лв. д.т. за извадка от кадастралната карта и 331,62 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователни останалите възражения,наведени в жалбата.Включената в п.1 от обжалваното разпределение сума за д.т. от 50лв. за присъединяване на взискател,представлява  разноски по принудителното изпълнение,попадащи в хипотезата на чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД  и няма основание да се включи в последващ ред на вземанията. Действително от таксата по чл.53 от Тарифата следва да се приспадне събраната по чл.47 от Тарифата,но в случая това не би довело до определяне   на държавна такса в по- нисък размер от  посочения в п.1 от разпореждането – сумата от 5225лв.,която се явява минимално дължимата такса по чл.53,ал.1,т.6 от Тарифата,а в случая дължимата реално държавна такса по чл.53 от Тарифата  е над този размер с оглед събраната сума,която е над 100000лв. и при приспадне сумата от 79,96лв. съгласно чл.53,ал.6 от Тарифата, остатъкът от действително дължимата държавна такса  по чл.53,ал.3 във вр. с ал.1,т.6 от Тарифата  ще бъде над сумата от 5225лв.С оглед на това няма основание така определената държавна такса от 5225лв. да бъде намалена

Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените за това производство разноски в размер на 25лв. - внесена държавна такса.

На основание изложеното ,съдът

 Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпределението от 11.04.2011г.,извършено от ДСИ по изп.дело №37/2010г. по описа на СИС при Тревненски районен съд в ЧАСТТА,с която е постановено на взискателя „ОББ”АД гр.София да се изплати сума в размер над  100129,94лв./ сто хиляди сто двадесет и девет лева и 0,94ст./ до размер на 100 786,52лв./сто хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и 0,52 ст./,вместо което постанови:

Сумата от 656,58лв./шестотин петдесет и шест лева и 0,58 ст/ включва  в п.1 от разпределението ,на основание чл.136,т.1 от ЗЗД ,като дължими разноски ,както следва:

     - ДТ в размер на 20 лв. за образуване на изпълнително дело по чл.30 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК;;

     - ДТ в размер на 15 лв. за налагане на възбрана  върху недвижим имот по чл.37 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК ;

     - ДТ в размер на 10 лв. за извадка от кадастрания регистър;

    - ДТ в размер на 79,96 лв. за извършване на опис на основание чл.47, ал.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК;

    - сумата от 200лв. възнаграждение за вещо лице

    - сумата от 331,62лв. юрисконсултско възнаграждение;

направени от взискателя НАП гр.София,Дирекция „Частни държавни вземания”,на когото  да бъдат възстановени.

ОСЪЖДА  ****”АД,ЕИК107520232 ,със седалище и адрес на управление  гр.Трявна,ул.”Стоянков дол”№26 да заплати на НАП гр.София  сумата от 25лв./двадесет и пет лева/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Великотърновския Апелативен съд.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                                             

                                                                                       2.